Постинг
24.09.2010 09:04 -
Да има как да няма край...
Автор: tomdju
Категория: Забавление
Прочетен: 2326 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2011 09:34
Прочетен: 2326 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 11.06.2011 09:34
Както космическият кораб така трудно се отделя от майката земя така и ние, тъжно и с много печал, се разделяме с магнетичното море. То ни привлича с невидимата си гравитация и винаги раздялата боли. Тъгата по морето е толкова голяма колкото и радостта изпитана от срещата ни с него. Нещо като любовта, колкото е по-силна по-боли раздялата - ако дойде време разделно! А с морето на мнозина се е налагало.
Мариана Попова - всеки я познава от екрана и е чувал от говорителя. Млада и красива, но още по-важното - талантлива. Дарена с мелодичен и отчетлив глас тя за пореден път реши да ни дари и на нас минутки на радост и наслада с едно разкошно изпълнение на известната песен „Сбогом мое море”, с едно подновено сбогуване. Подмладено с нов договор между младостта и страстта по морето и непоклатимата и непобедима дилема на вечността! Категоричния зов за подкрепа надделява от силата на изпълнението и неотразимия текст от доказания вълшебник на словото Валери Петров! Музиката ме плени а текста завладя! И сега съм доброволец в едно така желано пленство без претенции за освобождение . Далеч от завист, сплетни и слава, песента ме понася над морето като "щърково ято" а кой не си е мечтал да се рее свободно и волно като оная малка точка щъркел в синевата, безгрижно, безбрежно, високо, свободно! Пак завист ли казваш?!
Не, аз съм там в простора и песента е моята опора!
А око усетите завист през лято – заповядайте горе ,ще станеме ято!
И ако искаш да се поносиш още малко по върха на вълните, ето ти цялото велико стихотворение на чудесния Валери Петров - чувството е същото!
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи. А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус. пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!
Валери Петров
Не, аз съм там в простора и песента е моята опора!
А око усетите завист през лято – заповядайте горе ,ще станеме ято!
И ако искаш да се поносиш още малко по върха на вълните, ето ти цялото велико стихотворение на чудесния Валери Петров - чувството е същото!
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи. А пък колко обичам те:нейде встрани,
не летовищно- диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно: със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви, и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене! Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по- бързо тече
от добрия във лошия конус. пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!
Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!
Валери Петров
НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ СКАНДАЛА КТБ
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Как Канада се превръща в лаборатория за ...
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Как Канада се превръща в лаборатория за ...
благодаря
цитирайКогато още силно ме притегляше магнитът Море и още го изписвах с главна буква, и косите ми бяха още солени. А Валери Петров с неговата радост, по детски чиста, ме покори напълно! И провокацията изби!
цитирайи уникално изпълнение на Марияна Попова. Аз също за пръвпът слушам песента в нейно изпълнение.
Благодаря за удоволствието.
цитирайБлагодаря за удоволствието.
И песента-хубава, и изпълнение хубаво,и стих прекрасен само дето раздялата боли! А така ми се ще морето до гуша да ми дойде:)))
цитирай