Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2012 14:07 - АНТИКОМУНИСТ №1 НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА - ЙОСИФ СТАЛИН
Автор: lyubomircholakov Категория: Политика   
Прочетен: 3651 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 09.11.2012 10:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

 

 

АНТИКОМУНИСТ №1 НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА - ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН

 

 

 

 

Разговор в радио "Радонеж"

 

с

Виктор САУЛКИН

 

ВЪПРОС (радио "Радонеж"): Виктор Александрович, Вие имате много предавания за светото Царско семейство. Известна е почитта Ви към Царствените мъченици. Но мнозина слушатели с учудване забелязаха, че напоследък във Вашите предавания се забелязва подчертано уважително отношение към Сталин. Моля да обясните, как у Вас се съчетава почитта към светия Цар и такова уважение към Йосиф Сталин, който несъмнено е един от революционерите-богоборци, разрушили съзнателно Руската империя, виновни за разпалването на братоубийствена гражданска война, за смъртта и преследванията срещу хиляди новомъченици и изповедници?

ВИКТОР САУЛКИН: Ще се опитам да обясня.

Проблемът е там, че не може да се разсъждава за всичко случило се в Русия в миналото столетие и през ХХІ век, ако не се помнят животът и подвигът на светия Цар-мъченик Николай ІІ Александрович. Можем да открием изворите на най-великата Руска трагедия на ХХ век, в това число на всички нейни велики победи и постижения през миналия век само, ако се вгледаме в съдбата и християнския подвиг на Царствените мъченици.

За Йосиф Сталин, неговата роля в историята и съдбата на Русия, е невъзможно да се размишлява, ако не се обърнем към подвига на Царя-мъченик. Защо вместо Православния император, "Белия цар", както наричали руските владетели, начело на Русия дълги години стоя "Червения цар"?

Ако някой преди години ми беше казал, че в своите предавания ще говоря за Сталин, нямаше да му повярвам. Но от известно време сред православните хора се разгърна дискусия за личността на Сталин, за неговата роля в историята на Русия. Защо на мястото на Руската империя се появява Съветския съюз?

ВЪПРОС: Какво Ви накара да се обърнете към Сталин в своите предавания? Нима без разговор за Сталин не може да се говори за духовния смисъл на руската история? Та тази тема не само смущава някои слушатели на нашето радио, но често предизвиква резки спорове.

ВИКТОР САУЛКИН: Хайде да помислим кое е най-великото и трагично събитие, което преживя Русия през ХХ век? Мисля, всички ще се съгласят, че това е Великата отечествена война.

След Първата световна война бе разрушена Руската империя.

След Втората световна война Русия просто трябваше да прекрати историческото си съществувание. Впрочем, мнозина историци са съгласни, че Първата и Втората световни войни представляват всъщност една и съща Световна война с кратка пауза от 20 години.

Кои сили причиниха двете Световни войни? Как устояхме и победихме в най-страшната и кръопролитна война в историята на човечеството?

А може ли да говорим за Великата отечествена война, без да споменаваме Сталин? И дали е справедливо?

През 2005 г. бях много изненадан каква злобна "антисталинска" кампания се разгърна в навечерието на 60-годишнината от Победата в либералната преса и по всички телевизионни канали. Ето защо посветих предаване в пряк ефир на ролята на Сталин във Великата отечествена война. Изглежда, всеки нормален човек би трябвало да разбира, че армията и народът не могат да победят в една тотална война "въпреки" Върховния главнокомандващ и държавен глава. Смятах, че наш дълг е да си спомним за истинската роля на Сталин във Великата отечествена война, като противопоставим истината на различните измишльотини.

Но според някои за Сталин трябва да се помнят и говорят само лоши неща.

Оказа се, че ако не наричаш Сталин "кървав тиранин" и въплъщение на световното зло, то някои православни слушатели смятат, че оправдаваш ГУЛаг и не уважаваш паметта на новомъчениците, пострадали в годините на сталинското управление.

ВЪПРОС: Но Вие не може да отречете, че повечето новомъченици и Руски изповедници са пострадали именно в годините на сталинската власт?

ВИКТОР САУЛКИН: Не мисля да отричам това или да оправдавам ужасите на ГУЛаг. И, за да стане ясно и да избягна обвинения в симпатии към комунистическата идеология и в "тиранолюбие", веднага искам да кажа, че смятам онова, което се е случило в Русия през 1917 г., за страшна катастрофа. Винаги съм смятал и продължавам да смятам, че тогава в Русия е установен богоборчески режим, който осакатявал, изкривявал и разрушавал живота на руския народ, опитвайки се да го превърне в съветски народ. Повтарям нещо, което вече съм казал:

"Богоборците са имали за задача да унищожат историческата Русия, да нанесат смъртоносен удар на Православната църква, да унищожат историческата памет на руските хора. Няма и не може да има оправдания за страшния терор, когато атеистите-богоборци избивали цели съсловия от руските хора. Случилото се през революцията и гражданската война в русия може с пълно право да се нарече геноцид на руския народ, извършват от международни терористи, поклонници на антихристиянски секти, с помощта на банди чуждестранни наемници, сепаратисти и престъпници".

ВЪПРОС: Не само Сталин е участвал в масовите репресии, но все пак неговата вина е голяма...

ВИКТОР САУЛКИН: Никой няма намерение да отрича жестоките репресии в СССР през 30-те години.

Но когато човек се опита внимателно да се ориентира в онова, което се е случвало тогава, остава сериозно изненадан.

Оказва се, че след като Сталин се опитва да прокара закон за всеобщи избори, на които да се издигат кандидати не само от комунистическата партия, но и от обществени организации, функционерите именно на тази партия започнали да искат от него да им даде право да репресират "враговете на революцията". Те успешно отклонили закона за всеобщите избори, след което именно всички тези секретари на областни партийни комитети и началници на отдели в НКВД, сред които имало мнозина верни съратници и протежета на Лев Бронщайн (Троцки), разгърнали жестоки репресии против "класово чуждите елементи".

Това се потвърждава от много документи. Например, Никита Хрушчов се оплаква, че е искал от Москва разрешение да репресира 18 хиляди "врагове на революцията", а му били "отрязали плана" до 2 хиляди. Сталин отговаря на това му оплакване по следния начин: "По-кротко, глупако!" ("Уймись, дурак!").

Именно такива партийни дейци като Хрушчов са истинските виновници за онова, което е прието да се нарича "епоха на големия терор". Каквото и да говорят за всемогъществото на Сталин - това са само митове. Той не е можел да върви срещу "волята на партията", представяна от всички тези секретари на обкоми, от "старата революционна гвардия" - трябва да си представим реалната обстановка по онова време.

Но все пак Сталин съумява да нанесе решителен удар по "старата ленинска гвардия", която през 1917 г. пристига в Русия с пломбирани вагони от Германия и с прословутия параход от Америка заедно с Троцки (финансиран от уолстрийтската групировка на банкера Якоб Шифт и след лична среща с президента Уудроу Уилсън, Троцки довежда в Русия с параход от САЩ 300 души, които се превръщат в гръбнака на първото комунистическо правителство - Съвета на народните комисари, Совнаркома; постепенно до 1937 г. Сталин успява да ги унищожи - б. пр.).

Затова трябва внимателно да преценим каква точно е била ролята на Сталин тогава. Дали е разгръщал още повече репресиите или се е опитвал да ги спре? Защото едно са избитите и заточени селяни, казаци, свещеници... И съвсем друго: всичките тези зиновиевци, бухарини, радеки и тухачевски. Тази компания от "пламенни революционери" действително се е борила за власт срещу Сталин. Може спокойно да смятаме, че ако съмишлениците на Троцки са успеели да вземат властта, като премахнат Сталин, руснаците ги е чакала по-тежка и страшна съдба. Репресиите са ги разгръщали именно те, ужким "невинно пострадалите пламенни революционери". И са ги разгръщали безмилостно и жестоко още от 1917 г. Спомнете си кой организира "разказачването", кой създава ГУЛаг? Впрочем, интересна е и ролята на съратниците на Троцки в провеждането на колективизацията на селското стопанство. Например, един от убийците на царя - Голошчекин, е организатор на страшния глад в Казахстан.

Ще ви напомня нещо много важно. Когато Сталин пристига с приятели от партията в родния Гори, в дома на майка си, тя най-напред го пита: "Йосиф, има ли царска кръв върху ръцете ти?" Сталин отговаря: "Върху моите ръце няма царска кръв!" - и се прекръства, с което много учудва другарите си. Сетне, на въпроса на Орджоникидзе: "Коба, защо се кръстиш, нали си болшевик?", Сталин отвръща, че се прекръстил с цел да убеди майка си, че говори истината.

Никой няма намерение да оправдава концлагерите. Това е страшна страница от историята на страната.

Но да се твърди, че всички, които, подобно на отец Дмитрий Дудко, казват добри думи за Сталин, са бивши доносници, е доста странно.

Именно думите на отец Дудко ме накараха да се замисля за Сталин - добри думи от един свещеник, който сам е преминал през войната и концлагерите?

И, естествено, принос за моето преосмисляне на ролята на Сталин в историята даде и тази неутолима, люта омраза, която изпитват към него "децата на Арбат" и цялата им компания.

ВЪПРОС: Тоест, именно антисталинските кампании в либералните медии Ви накараха да защитите Сталин? Желанието да се възстанови справедливостта - а не това, че изпитвате почит към него? Някои дори ви наричат "православен сталинист"...

ВИКТОР САУЛКИН: Моето отношение към Сталин се различава от почитта към него, изпитвана от привържениците на днешната комунистическа партия. Но през тези години не само аз променях отношението си към него.

За мен съветската власт беше Божие наказание за Русия. И, естествено, тогава, преди години, смятах Сталин за един от главните зловещи символи на тази богоборческа власт.

И никога не съм допускал, че отношението ми към Сталин може да се промени. За мен, както и за мнозина, той беше олицетворение на богоборческата власт, на ГУЛаг, и не го делях от Ленин, Свердлов и другите от онази революционна шайка богоборци.

 После думите на отец Дмитрий Дудко ме накараха да се замисля. Исках да се ориентирам. Започнах да чета спомени за Сталин - на военачалници, конструктори, дейци на културата. И образът, който се появяваше в тези мемоари, никак не съответстваше на образа на коварния, злобен, отмъстителен и патологически жесток параноик, на "недоучилия семинарист". Образът, който старателно създават и натрапват в "Децата на Арбат", "Московски саги" и други многобройни произведения и екранизации, въобще не съответства на онзи образ, който си спомнят в мемоарите творците на великата победа. Пък те няма защо да си кривят душата... Съвсем напротив! Когато пишат тези си мемоари, Сталин вече бил мъртъв, а по време на хрушчовското "затопляне" се искало точно обратното: Сталин да бъде руган, охулван и да му се приписват всички възможни престъпления...

Какво се случило с Русия в началото на ХХ век? Наистина есхатологични събития. Историците сега разбират, че Първата и Втората световна войни са всъщност една война, разделена от примирие, продължило 20 години. Тези събития не само променили неузнаваемо политическата карта на Европа, но довели до глобални изменения в живота на цялото човечество. Рухнали 3 империи. Не само в Русия и Германия, но и в доста други страни тогава се появили диктаторски режими. Но главното било че в новия световен ред станали възможни явления като ГУЛаг, Освиенцим и Хирошима.

Важно е да се отбележи, че от това зло пострадали най-много християнските народи. Разбира се, война се водела и в Тихия океан, японците унищожили милиони хора в Китай. Но това пратено от Бога изпитание засегнало най-вече християнските народи. Най-страшните битки в Първата и Втората световни войни станали в Европа. Разрушени били именно християнските монархии.

Тези престъпления, които богоборческият "световен интернационал" вършил през 1917 г., може спокойно да бъдат наречени съзнателен и методичен геноцид на руския народ, опит той да бъде заличен от лицето на земята. И, естествено, това бил опит да се унищожи Руската православна църква. Между другото, този "световен интернационал" бил не пролетарски, а лихварски, банкерски. И продължава опитите си да унищожи Русия и руския народ и през ХХІ век.

ВЪПРОС: Но нима Сталин не е един от онези, които са извършвали този геноцид по нареждане на "световния интернационал"?

ВИКТОР САУЛКИН: Точно в това е въпросът: световният интернационал на лихварите мрази Сталин именно, защото той попречил тези планове да се осъществят напълно. И съумял да изтреби онези, които трябвало да изпълнят плановете докрай: Троцки и другите от шайката "демони на революцията".

Не е ли странно как учудващо точно си съвпада отношението към Сталин на "цивилизования Запад" и на руските либерали, за които Сталин е въплъщение на вселенското зло, виновник за всички беди? И именно сега, когато руската държавност е подложена на страшни удари, а руският народ намалява с по 1 милион души годишно, ни устройват поредната истерична "десталинизация". Отдавна е забелязано, че всички кампании по "десталинизация" са свързани с разрушителни последици за Русия. Като се започне от първата, хрушчовската.

Какво слушаме постоянно през последните десетилетия?

Внушават ни, че Сталин бил "кървав тиранин, източен деспот, хитър, по азиатски коварен кремълски кавказец", чиято патологична жестокост превърнала Русия в концлагер и довела до гибел милиони невинни хора.

Освен това "кървавият палач" бил бездарен, отличавал се с нечувана и невиждана неграмотност, също и патологично страхлив. Главното за него било "да запази своята безгранична власт над страната от робски слуги, в каквато бил превърнал СССР".

Освен това и неговата жажда за световно господство довела до Втората световна война, за която страната въобще не била готова, понеже Сталин бил разстрелял всички талантливи пълководци и с репресиите си обезкървил армията. А войната била спечелена от народа въпреки Сталин и неговата политика, и сме победили със страшни жертви, като сме "затрупали врага с трупове".

Освен това внушават, че този неграмотен тиранин със своите бездарни заповеди погубил милиони хора, водел войната "по глобуса", и т. н., и т. н.

До ден-днешен антисталинистите твърдят, че Сталин още първия ден изпаднал в апатия и избягал на вилата си. Макар това да е опровергано от дневника за посещенията в кабинета му в първите дни на войната. От нощта на 22 юни нататък Сталин приемал военачалници и ръководители на промишлеността по 15-16 часа непрекъснато. Работил изключително напрегнато.

Но хрушчовата клевета и досега се повтаря от всички медии. Както и безумните басни, че Сталин ръководел войските по глобуса. Не само Жуков и други наши прославени пълководци напълно опровергават тези измислици в мемоарите си. Също така и Чърчил си спомня за интересен епизод. Той представя на Сталин плана на операцията "Торч". И бил изумен от това колко светкавично Сталин оценил стратегическите предимства на операцията и изброил 4 основни аргумента в нейна полза. Чърчил разказвал какво дълбоко впечатление му направило това, че Сталин за няколко минути вникнал в проблема и веднага изложил съображения, за които на англичаните и американците им трябвали няколко месеца.

ВЪПРОС: Но все пак не може да се отрича, че през годините на сталинската власт има огромен брой репресирани хора, разстреляни, загинали в концлагерите. Това не са хрушчовски фантазии. Вижте датите на гибелта на много новомъченици. Сталин няма ли вина за това?

ВИКТОР САУЛКИН: Разбира се, че има. Но Хрушчов създава мита за всесилния тиранин, чиято зла воля били принудени да изпълняват горките партийни началници. След ХХ конгрес през 1956 г. много хора повярвали в този мит.

Наистина, през 20-те и 30-те години милиони пострадали от репресиите и при това положение, ако баща ти е разстрелян или родителите ти са изчезнали в концлагер, ни внушаваха, че е виновен именно Сталин, че палачите само изпълнявали неговата злокобна воля.

На този фон вече няма значение, че именно Хрушчов е един от най-кръвожадните и свирепи палачи. "Той намерил в себе си мъжество да разобличи тиранина", както говорят и досега за него някои руски интелигенти.

А всъщност именно Хрушчов и неговата компанията от палачи създали  мита за "кървавия тиранин", който единствен бил виновен за всичко. Според думите на тези "партийни бандити" страшният деспот ги принуждавал тях, "добрите и невинните", да вършат страшни престъпления.

Тези хора създавали този мит с една-единствена цел: самите те да се измъкнат от отговорност за престъпленията си.

За клеветите и лъжите на Хрушчов в прословутия му доклад през ХХ конгрес има много явни доказателства; например, според думите му, за разгрома под Харков е виновен именно Сталин (а цялата вина лежи върху Хрушчов), на Сталин била и вината за "ленинградското дело" - разстрела на Вознесенски, Кузнецов и другите, които условно били наричани "руската партия". Макар историците да знаят много добре, че тези хора били арестувани и разстреляни в момента, когато Сталин бил на легло с инсулт. Разстреляли всички негови хора, на които той се надявал да довери страната. По чудо оцелял Косигин, на когото Сталин много държал. Впрочем, ето интересна фраза от писмо на Сталин до младия Косигин: "Изпращам Ви нещо да хапнете по време на постите". Той знаел, че Косигин е религиозен човек.

Напоследък дори някои американски историци, работейки с документите, стигнаха до извода, че целият доклад на Хрушчов на ХХ конгрес е лъжа. Американският историк Фер в книгата си въз основа на документи доказва, че в доклада на Хрушчов всичко (подчертавам - ВСИЧКО!) е абсолютна лъжа и няма нито думичка истина.

Именно партийните функционери, според много документи, са инициатори на "големия терор". След като Сталин отменил закона за "лишените от права" и се опитал да настоява за нов закон за избори, тази партийна банда стоварила "меча на революцията" върху всички, които смятала за свои врагове. Добре известно е как са се молели на Москва за нови и нови "квоти" за репресии против "враговете на народа".

С особена кръвожадност в това отношение се отличавал именно Хрушчов. Неслучайно, идвайки на власт, той с толкова трескава бързина горял архиви. Но все пак някои документи, свидетелстващи, че именно Хрушчов е един от най-свирепите палачи по онова време, се запазили.

Самите убийци и палачи създали мита за всесилния тиранин, който бил разгърнал терора в страната. Както и Хрушчов, те се опитвали да стоварят цялата вина върху Сталин. Това е криминалната логика на бандити: "Ние бяхме само изпълнители, шефът ни заповядваше".

ВЪПРОС: Мнозина смятат, че Хрушчов явно е имал и лични мотиви, за да "разобличава" Сталин. Сякаш искал да си отмъсти за страха и унижението от миналото.

ВИКТОР САУЛКИН: Възможно е. Но главното е, че Хрушчов е пълна противоположност на Сталин. Някои историци смятат, че бившият троцкист Хрушчов така и останал заклет привърженик на идеите на "демона на революцията" Лев Бронщайн (Троцки). Да си спомним хрушчовият разгром на Църквата (тогава изрича фразата: "През 1980-та ще ви покажа последния поп по телевизията!"), ударът по армията и флота, омразата му към фронтоваците, ударът по селяните - тогава изскубваха зеленчуковите градини по дворовете, и много други неща...

Хрушчовото отношение към Сталин много се хареса на съветската интелигенция. И в годините на "затоплянето", и след това, в кухните беше много модерно да се слушат антисталинските песни на Александър Галич. В това присъстваше някакво свободомислие. Но истината за Ленин пръв се осмели да я каже Владимир Солоухин - и то в момент, когато в пиесите на Шатров по всички театрални сцени на СССР противопоставяха на "кървавия тиран" комунистите "с човешко лице": Ленин, Свердлов, Троцки, Дзержински и, разбира се, Бухарин... Лесно е да си представим какво би сторила тази компания от "истински комунисти" с Русия, ако ръцете им бяха развързани по-дълго време. И днес всички т. нар. "антикомунисти" гневно кряскат за "кървавия диктатор", но създават умилителни филми за любимия им "хуманен и интелигентен" Лев Давидович Бронщайн (Троцки). Отец Александър Шумски го каза много добре: "Днес в нашите медии на власт е един колективен Троцки". Явно, понеже са "колективен Троцки", затова и толкова мразят Сталин...

ВЪПРОС: Но това не означава, че трябва да оправдаваме всичко, което се е случвало в ония години...

ВИКТОР САУЛКИН: Никой и не го оправдава. Въпросът е, че именно троцкистите са били най-запалените и яростни привърженици на унищожението на историческата Русия. Днешните им идейни наследници - либералите, които уж "в праведен гняв" разобличават Сталин и тоталитаризма, всъщност мразят именно историческата Русия. Неслучайно искрено мразят цялото "имперско минало" на Русия - не само на съветската, но и на царската. И ругаят Сталин именно за неща, за които трябва да сме му благодарни.

Задето спасил страната от "ленинската гвардия", за имперската му държавна политика. За тоста "За руския народ!, изречен на празничния банкет послучай Победата срещу Германия. Интересно, че тогава някой от място се опитал да го поправи: "За съветския народ!" Сталин обаче направил пауза и повторил: "За руския народ!" Казват, че произнесъл тези думи неискрено. Но я да помислим, кой можел да го принуди да вдигне тост за руския народ?

 

(следва)

 

 

Превод (със съкращения):

Любомир Чолаков




Гласувай:
10


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyubomircholakov
Категория: Политика
Прочетен: 3748067
Постинги: 581
Коментари: 2011
Гласове: 3305
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031