Рони се, невидим в полумрака,
копнеж, посипал пърхащи ресници.
Устните ми там са, недочакали
танца на палуващи искрици.
Коси повдигам, а целувки сухи
редят по шията пътечки.
Ушето стигам, сетне спускам се...
вкусвам белотата млечна.
Вземам те в прегръдка лека;
нежен повей съм в полята, летен.
Не смогва да прикрие дрешката,
колко жива си, затопленка, омекнала...
Овалът на коляно, голотата...
пропиват и тъмата, с матов блясък.
Нахлувам... Кадифена е ръката ми,
а как жадува да е грапав пясък!
Рано е. Сега си люлка. Спазъм,
събрал в едно протест, но и покана.
Стон си, тъй приличен на омраза;
алиби пред прииждащо желание.
Обхождам те, изследвам и разлиствам
до първи капчици на влагата-предател.
Лакомо постелята облизва ги,
но щедро предоставя аромата им.
Как ухаеш само, как ухаеш!
Нотка на канела, дъх безсрамие...
Пропадам в теб, владея те, терзая...
Поклонник и Нашественик сред храма.
Молитва си. Аз - тласъци камбанни.
Накрая в пъклените пламъци те свличам.
Ангела ще търся на зарана.
Светица... Грешница... И двете ви обичам.Човешката душа и човешките взаимоотношения, като зависими и свързани с чувства, са сложни, тоест съдържат в себе си и собствената си противоположност, до крайности. Любовта е най-висшия Закон, над всичко и всички. От нея само зависи дали ще е всеотдайна и всеприемаща, посвещение или игра, нещо свещено или грях. Тя може да побере и освети всичко.
Повтарям се - разкошно стихо. Непестящо. С познание :)
След всичко това, каквото и да кажа
ще прозвучи глупаво..и..вяло...
браво поете... омагьосващи думи, горещи и силни..
напълно съм съгласна с.благовестие...
разбиващо Завръщане си заковал тук...
Хубаво лято ти пожелавам
Нека и за теб, Юлия, лятото да бъде наситено с радостни събития и светли емоции!
Ти отваряш голяма тема, адаш, за дълбочината и чувствителността на личностите, без оглед дали са от мъжки или женски пол, понеже причините някой да не развие или да загуби сензитивността и дълбочината си, са много, разнообразни, и най-често свързани с рани и липси, с болка, или грешки.
Отделно способността да успее човек да облече мислите и преживяванията си с думи, с понятни, подходящи думи, е дар.
ПП: Коментари 1 и 3 са все мои, и все съм си Людмила :)) Просто не обърнах внимание как съм се логнала, прощавай!
В едно мое стихотворение: "Ще смогна ли докрай да те позная" признавам чистосърдечно, че опознаването на явлението - жена, си е кауза пердута, но това не ми пречи да опитвам, и да опитвам... :))) Вълнуващо е....
Желая ти вълнуващ ден! :)
Литатру
30.06.2018 20:33
Благодаря, litatru!
И... права си - искрен съм в онова, което пиша.