Между двата свята...
И колко малък си всъщност.
Голяма е само мечтата.

14.03.2018г.

Дам, сещам се за едно мое старо стихче, което започваше така:
Животът ни е Миг от Вечността,
Прашинка от безкрайната Вселена...

Поздрави!

А има едно стихотворение на Емили Дикинсън, което много ми харесва:

Аз обитавам Вероятността –
по-хубава къща от Прозата.
Със по-многобройни врати –
и по-широки прозорци.
Тук стаите са като кедри –
през листата им не се вижда.
И отгоре – вечни тавани
небето съзижда.
Гостите са най-красивите –
а работата ми е тая –
да разперя тесните си ръце –
и да прибера рая.

Поздрави и от мен!