През този месец в играта „Деца четат поезия в ефира на „Закуска на тревата“ по БНР“ се чете стихотворението "Минзухарко братко" на Стоян Дринов. Много е сладко, особено пък когато го изпълняват деца! А случвало ли ви се е да вървите през гора и просто да не можете да преминете, без да настъпите някой минзухар, сякаш че всички са се наговорили да се появят в този момент на пътеката, за да ти доставят пролетна наслада.

МИНЗУХАРКО БРАТКО
Стоян Дринов

- Минзухарко братко,
имаш ли си татко,
тебе да обича?
Как се той нарича?

- Имах... ех, почина
скоро - таз година.
Сечко се зовеше
много лошав беше.

- Минзухарко братко,
като нямаш татко,
имаш ли пък майка,
за теб да се вайка?

- Мащеха ми й майка,
тя за мен не вайка,
нито ме обича -
Марта се нарича.

- Минзухарко братко,
като нямаш татко,
като нямаш майка,
за теб да се вайка,
имаш ли сестриче,
тебе да обича?

- Бялото кокиче
е на мен сестриче,
с него ние двама
сме без татко, мама.

Две деца сиротни,
още безимотни;
с него си дружиме,
с него се тешиме.

Снимките са от маршрута с. Кладница - Меча чешма - извор "Живата вода" /02.04.2017г./

Толкова рано - минзухари! Прекрасни, при мен в моята гора още няма...

Снимките са от миналата година - 02.04.2017г., един прекрасен ден с много емоции по упоменатия маршрут. Добавих датата и в поста.