А пролетта не е ли всичко онова, което дишаме, което се бие и се жени за очите ни, което се разлива като билкова река в душата, подплашено излита като сокол и подобно хитра врана търси семенца в раните ни. И не идва ли всичко от земята, дълбоко, монотонно и неудържимо.
Не може, когато се говори за пролетта, душата да стои на прага, като изпъдена да се протяга подобно ръка, която не се среща с друга и да се крие в паяжината на отдавна захвърлен часовник, в който часовете са убили времето.
/от "Пролетта - чудесен сезон по пътя към рая" на Цаньо Сърнев/

16.02.2018г.

Нямам търпение за пролетта, за уханието на тревите, за лазура на небето, за блясъка на росата, за песните на птиците, за всички чудни вълшебства на новия живот...