Всеки момент...не, миг само
и на капчици ще изтече небето
през ледените висулки...
И ето - започна неговият шепот...

“Аз съм малък. Много мъничък пред тази капка, която слиза отгоре.” - пише Филип Хорозов /1954-2010/ в едно свое есе.

24.01.2018г.

Еха! Ти ли снима тази капка, падаща от капчука - уникално!
И аз скоро снимах капчици, заскрежени, по растенията, толкова мили изглеждат!
Поздравявам те!

са мои от днес. Нямат никаква допълнителна обработка. Аз по принцип никога не си обработвам снимките, каквото излязло, това е и край. Доста търпение ми струваше и около 20-ина и повече снимки, които после изтрих от картата памет на фотоапарата, защото съм пропуснал точния момент на тях.
Благодаря!

Точно това си мислех, колко време си чакал да уловиш този момент.
Познато ми е. И аз не обработвам снимките си.
Също обичам да снимам в природата всякакви уникални красоти.
Миналото лято на морето дебнах чайките. Повече от 2 часа. Над 100 снимки. От които подбрах не повече от 5-6. Исках да ги хвана в полет, от близо, с разперени криле...
Един куп такива моменти имам през годините и са ми много мили и радостни спомени, оставят топлота в душата ми.
Искам да те поздравя с един мой стар клип от една есенна утрин, когато, полусънена вървях из градината си и една капка роса, огряна от слънцето на една тревичка, светна в очите ми. Набързо се събудих и почнах да разглеждам градината, и открих цял един магически свят....обожавам такива открития, запечатвам ги с фотографии, това се помни завинаги!
Ето клипчето
https://www.youtube.com/watch?v=it2Rn5MirUs
Лека вечер!

и много красота от Твореца, която си успяла за запечаташ.
Приятна вечер!